Снимка на китайския спускаем апарат “Чанг’e 4, който през януари извърши

Снимка на китайския спускаем апарат  “Чанг’e 4 ”, който през януари извърши първото в историята на човечеството кацане на противоположната страна на Луната. През същия този месец американската задача “Ню Хърайзънс ” извърши първото посещаване на небесно тяло оттатък орбитата на Плутон. Photo credit: CNSA/CLEP

През последните няколко години редица американски активисти започнаха да приканват Съединени американски щати да се вземат в ръце и да отвърнат на опасността от Китай, иначе ще правят отстъпка на второ място в космонавтиката. Но както написа анализаторът Бенджамин Чарлтън в своя публикация за The Space Review, няма такова нещо като галактическа конкуренция сред Китай и Щатите. Нещо повече – Съединени американски щати са водач, който води пред всички останали страни с огромна преднина. 

“Китайците не се състезават със Съединени американски щати ”, разяснява Чарлтън, “защото единствената обсесия на Политбюро на Китайската комунистическа партия е да се избегне ориста на Съюз на съветските социалистически републики. Те са извънредно чувствителни към заплахите, която крие една разорителна конкуренция в името на престижа и са наясно, че неустойчивите държавни разходи съставляват по-голяма заплаха за националната сигурност, в сравнение с водачеството на Съединени американски щати в космонавтиката ”.

“Комунистическата партия на Китай не се пробва да “победи ” Съединени американски щати, с цел да впечатли китайската общност и да лъска репутацията си като първенец на китайската цивилизация. Тя просто би трябвало да покаже напредък, като прави нови достижения ”, безапелационен е анализаторът.

А що се касае до американците, споделя Чарлтън, “те не се състезават, защото са към този момент водачи и се намират доста напред, заради което не може да се постигне политически консенсус, който да оправдае потребността от състезание. Нито един път след епохата на Космическата совалка американците не са съумели да се придържат към някаква революционна цел за задоволително дълго време, че да я изпълнят ”. 

Ето какви образци дава Чарлтън, които потвърждават безспорното водачество на Съединени американски щати.

Съединени американски щати имат три пъти повече изкуствени спътници в космоса спрямо Китай: към 1 000 по отношение на 300. Само компанията СпейсЕкс държи 60% от дяла в частните сателитни изстрелвания. Китайският дял не е надвишавал 10% от 2011-та година насам и е паднал до пренебрежими равнища през последните няколко години.

Съединени американски щати имат доста по-мощни ракети. Многократната ракета “Фолкън Хеви ” може да извежда 64 тона в околоземна орбита. За съпоставяне най-мощната китайска ракета “Лонг Марч 5B ” може да изстрелва единствено 25 тона – и не е летяла от ляотото на 2017-та година заради повреда.

Да, Китай в действителност имат способността да изстрелват хора в орбита, до момента в който американците в този момент не го могат. Но от 2003-та година, когато първият китайски астронавт излетя в космоса, са извършени единствено шест китайски пилотирани задачи (това е за целия период 2003-2019 година!). Дори и в случай че вземем поради пенсионирането на галактическите совалки през 2011-та, в същия този интервал, т.е. след 2003-та, американците са осъществили повече от 60 пилотирани изстрелвания. Вярно е, че новите пилотирани галактически кораби “Старлайнър ” и “Боинг ” ще влязат късно в употреба след огромни отлагания, само че същото е годно и за новия пилотиран галактически транспортен съд на Китай.

Първите летателни проби на американската ракета за пилотирани полети в далечния космос “Спейс Лонч Систъм ”, както и първите галактически полети на “Старшип ” на СпейсЕкс, са планувани за следващата година. Имаме всички учредения да се съмняваме, че тези полети ще бъдат осъществени в точния момент, само че за съпоставяне китайският тежкотоварен притежател “Лонг Марч 9 ” е към момента на чертожната дъска. Дебютният тестов полет на “Лонг Марч 9 ” е плануван авансово за 2030-та година. 

Както Китай, по този начин и Съединени американски щати възнамеряват пилотирани галактически полети оттатък околоземна орбита. Но корабът “Орион ”, разработван взаимно от НАСА и Европейската галактическа организация (ЕКА), е към този момент издигнат, до момента в който китайският безпилотен първообраз е равностоен на задачата на “Тесла ” с “Фолкън Хеви ” – той е просто празна обвивка, защото китайците желаят нещо на ниска цена и еднократно за началните проби на усъвършенстваната ракета “Лонг Марч 5 ”.

Догодина Китай стартира да строи галактическа станция в околоземна орбита. Междувременно станцията на НАСА “Гейтуей ” ще бъде пратена в орбита към Луната, а частната компания Бигълоу ще строи новаторска станция в околоземна орбита с неповторими надуваеми модули. Един от тези модули е към този момент прикачен към Международната галактическа станция и задачата му е толкоз сполучлива, че неговият период на употреба бе продължен от 2 на 12 години.

Да, Китай влезе в историята на космонавтиката през януари тази година, когато спускаемият уред “Чанг’e 4 ” извърши първото меко кацане на противоположната страна на Луната. Но същият месец американската задача “Ню Хърайзънс ” посети за пръв път небесно тяло оттатък орбитата на Плутон и изпрати фотоси от него. През 2020-та година Китай ще прати първия си 250-килограмов марсоход на Червената планета, а Съединени американски щати ще прати своя пети марсоход, като този финален модел тежи 1 звук.

“Нито едно от тези съпоставения не омаловажава достиженията на Китай ”, безапелационен е Чарлтън, “тази страна е изрично №2 галактическа мощ. Но сравненията ясно демонстрират, че китайците няма да изпреварят американците в близко време ”. 

И ето за какво всевъзможни апели Съединени американски щати да се стимулират, да се стегнат и да извоюват безапелационна преднина пред Китай, звучат смехотворно. Китайците са толкоз обратно, че американските политици не биха се паникьосали задоволително, с цел да дадат нужните пари за незабавна колонизация на Луната или да изпратят човек на Марс.

Прочетете целия материал на The Space Review